Къде си, любов –
приказна, сладка,
със смели и нежни мечти,

Нежни звуци – някъде в нощта,
една луна – огряваща света,
две сенки – пак ръка в ръка,

Бавно стелят се снежинките –
леки, бели, пухкави перца.
Така отлитат си годинките,

Отново зима. И отново сняг.
Но времето със вечния си бяг
не може да ме изненада.

Тъгуваш за отминалите дни,
докато сърцето пак те заболи,
докато душата се задъха